РЪКО̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; ръко̀сам се, -аш се, св., непрех. Диал. Ръкувам се. — Ей, Милю, добре дошъл, бе — извика Калю и се спусна към външната порта да посрещне скъпия гост. — Хайде да се ръкосаме, че добре си ни дошъл. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 219. Македонски се изправи неочаквано и стискайки пушката в лявата си ръка, закрачи към Леваневски. — Брат, дай да се ръкосаме, срещу нас са фашистите! — каза Македонски и протегна ръка към Леваневски. К. Ламбрев, СП, 253-254. Влезна си Марко с кончето, / па се с Дафинка ръкоса. Нар. пес., СбВСтТ, 434.